Тръмно

подбуди-те са разноцветни съчетани
от вулгарното
горещото е живо и
смътното повлича самолюбието на ‘това’
суетно е да съзидаваш
(сигурен ли съм че го убих)

с увлечение по навика да ме пропуска
измръзнало от вертикалностите си
на отношение

“sometimes I wish I could cry”

по-доброто
Е
да ме предпоставят несполучените
вместо – присвояват
и пресипват в празното от тъмно
би могло да бъде сингулярността
по пътя все навътре
случайността да е с характер
кръговете да изглеждат
добросъвестни
с ератическите структури
на бивши основания и
алиенация на правилата
по необходимостта
на някакво реално да е цялото

ах (!)

очите ми са празникът на края
пневма на крещат
потта на приближаването и
хронологията на мига от
гениалността на побеждаваните

в кълбото пустота върху езика ми
изсъхват
непокълнали условия или

достатъчно ли е достатъчното
за умората на хромозомите ми или

винаги е равно но
с глетчери по синклиналите
на констелациите от неврони или

протоберансите ми почерняват
и от разкъсаната плът на строя
стърчат
фрактурите на причиняването

О-крупнен

близо е до парк
с най-голямото по-сложно-Е
в ‘пропастта от тишина’

а пропаст ли е тишината

да обясняваш очертаването с граница
която всъщност е самотна разлика
а понякога и
трансплантирана задоволителност
в ‘едното’ да се защитава
очевидността че си спасен
макар и в правилното купесто-дъждовен като
в несбъдваното пожелаван
‘това’ е само отражение на ехото
ние да сме ‘тези’
отхвърлените от недъзите на затруднено мнение
или още
по-точно отржение на ехото на същностите
или
винаги-то е погрешно
да апелира към морални интуиции
и трудното да се твърди че
обикновеното е пренебрегване на
обходимости
каквито сме се прожектирали да отразявам
ако изобщо някое е вярно
открити за самите нас
благодарение на независимостите
което е невярно
и въпреки това е ‘същото’ или че
вярвам че не вярвам

въпреки желаното

безжалостното ме подменя и

”твоята невинност е да не знаеш какво е невинност”

моето абсурдно все е тук

по психофизичната ми извратеност

какъвто съм зa опита на сянката

дадох ли ти шанс да си далечен

когато винаги е идеалният ми слой на

трансцендентното да съм без корени

в иманентността на изхода

на която си под модуса на там

това е само отражение на егото ми и

мислите ти ме накъсват в

додекафонични измерения по същността на

умъртвени необходимостите

да се случвам

в единственото обитаване на престараването

да те очертавам с един и същи цвят

по стръмнините на невежеството ми

„do you believe in shame?”

непоследователностите са
предпочитани от винаги

изравнени по чертите ми и
апокалиптичността на онова

е същото и

тектоничността на откровението
всъщност си е еклектичност

по изранените повърхности
на раздразнението

като неравности по сигурност
зад която явното не може да се скрие

---------------------------------

независимо от силата

с която се простира
чувствителността по облекчението и

нараненото честолюбие
по лицето на възхищението

с обозначаване на престъпването
в шествие от зейнали уста

и непоследователности
няма как да знаем химна на петите

--------------------------------

ненавистните счупиха телата си

”изпод ноктите му/ми пак/ сълзи отрова”

и инкрустират очарованост
по влажните си намерения

наслояват доверчивост
по вените на сбъркана акустика

жреците

без да са свидетели
не вярват в очевидното и

с нелепостта на овластени
потъват в пясъците на очите ми

--------------------------------

idiosinkratikos

по остърганото дъно на пристрастията
белеят костите на намеренията ми

а отговорностите колкото да са морални
коагулират в ставите на нищото и

неподдаващите се причини изтъняват
докато нетрайното рисува белезите си

по нишките от островърхото на скулите ми
преди да се превърнат в намерения

---------------------------------------

съсичам враговете си и

научеността е
в подготовката на патос не на действие

”само по инстинкт” като едното в
оценките да нарушиш височините си

в щастлива институция да знаеш
какво е правилното

в „конфликта на симпатии и намерения”
с яснота в познанието

общият им белег
в закостенялостта да си наречен

преди да са успели да те нарекат