tag:blogger.com,1999:blog-82758057734859638962011-07-08T08:54:46.163-07:00atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.comBlogger211100tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-43709888977598805982010-03-10T10:06:00.000-08:002010-03-10T10:07:53.144-08:00синкопиралите основания <br /><br />са сухожилия <br />разтегнати по алинеи от причини<br />и хладни глетчери – гневът на продължаването<br />причиняващ гърбици на строя<br />по който бихме били<br /><br />убедено да го казват<br /><br />‘но така имаме<br />което всъщност нямаме<br />или не можахме <br />или не искаме да имаме или <br />не сме достойни’<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-4370988897759880598?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-49691264933103533992008-12-13T12:28:00.000-08:002008-12-13T13:15:32.843-08:00<span style="font-family:verdana;">Тръмно<br /><br />подбуди-те са разноцветни съчетани<br />от вулгарното<br />горещото е живо и<br />смътното повлича самолюбието на ‘това’<br />суетно е да съзидаваш<br />(сигурен ли съм че го убих)<br /><br />с увлечение по навика да ме пропуска<br />измръзнало от вертикалностите си<br />на отношение</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-4969126493310353399?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-77637867221255024412008-07-26T07:18:00.000-07:002008-07-26T07:24:01.149-07:00<span style="font-family:verdana;">“sometimes I wish I could cry”<br /><br />по-доброто </span><br /><span style="font-family:verdana;">Е<br />да ме предпоставят несполучените<br />вместо – присвояват<br />и пресипват в празното от тъмно<br />би могло да бъде сингулярността<br />по пътя все навътре<br />случайността да е с характер<br />кръговете да изглеждат<br />добросъвестни<br />с ератическите структури </span><br /><span style="font-family:verdana;">на бивши основания и<br />алиенация на правилата<br />по необходимостта<br />на някакво реално да е цялото<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-7763786722125502441?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-50401262826365018932008-07-04T07:09:00.000-07:002010-03-10T10:20:27.456-08:00ах (!)<br /><br />очите ми са празникът на края<br />пневма на крещат<br />потта на приближаването и<br />хронологията на мига от<br />гениалността на побеждаваните<br /><br />в кълбото пустота върху езика ми<br />изсъхват<br />непокълнали условия или<br /><br />достатъчно ли е достатъчното<br />за умората на хромозомите ми или<br /><br />винаги е равно но<br />с глетчери по синклиналите<br />на констелациите от неврони или<br />протуберансите ми почерняват<br />и от разкъсаната плът на строя<br />стърчат<br />фрактурите на причиняването<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-5040126282636501893?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com3tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-37994308308911030592008-06-06T08:12:00.000-07:002008-06-06T08:14:50.312-07:00<span style="font-family:verdana;">О-крупнен<br /><br />близо е до парк<br />с най-голямото по-сложно-Е<br />в ‘пропастта от тишина’<br /><br />а пропаст ли е тишината<br /><br />да обясняваш очертаването с граница<br />която всъщност е самотна разлика<br />а понякога и<br />трансплантирана задоволителност<br />в ‘едното’ да се защитава<br />очевидността че си спасен<br />макар и в правилното купесто-дъждовен като<br />в несбъдваното пожелаван<br />‘това’ е само отражение на ехото<br />ние да сме ‘тези’<br />отхвърлените от недъзите на затруднено мнение<br />или още<br />по-точно отржение на ехото на същностите<br />или<br />винаги-то е погрешно<br />да апелира към морални интуиции<br />и трудното да се твърди че<br />обикновеното е пренебрегване на<br />обходимости<br />каквито сме се прожектирали да отразявам<br />ако изобщо някое е вярно<br />открити за самите нас<br />благодарение на независимостите<br />което е невярно<br />и въпреки това е ‘същото’ или че<br />вярвам че не вярвам<br /><br />въпреки желаното</span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-3799430830891103059?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-18527711426719487122008-02-23T00:49:00.000-08:002008-05-27T01:35:14.457-07:00<span style="font-family:verdana;">безжалостното ме подменя и<br /><br />”твоята невинност е да не знаеш какво е невинност”<br /><br />моето абсурдно все е тук<br /><br />по психофизичната ми извратеност<br /><br />какъвто съм зa опита на сянката<br /><br />дадох ли ти шанс да си далечен<br /><br />когато винаги е идеалният ми слой на<br /><br />трансцендентното да съм без корени<br /><br />в иманентността на изхода<br /><br />на която си под модуса на там<br /><br />това е само отражение на егото ми и<br /><br />мислите ти ме накъсват в<br /><br />додекафонични измерения </span><span style="font-family:verdana;">по същността на </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">умъртвени </span><span style="font-family:verdana;">необходимостите </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">да се случвам<br /><br />в единственото обитаване на престараването<br /><br />да те очертавам с един и същи цвят<br /></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-1852771142671948712?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-82104711877506603192008-02-23T00:47:00.000-08:002008-02-23T07:49:45.803-08:00<a href="http://4.bp.blogspot.com/_hsly9vQwdVc/R7_d9Dbyw2I/AAAAAAAAAQQ/T3KMJYid7j0/s1600-h/I-O-3.jpg"><img id="BLOGGER_PHOTO_ID_5170094938208256866" style="CURSOR: hand" alt="" src="http://4.bp.blogspot.com/_hsly9vQwdVc/R7_d9Dbyw2I/AAAAAAAAAQQ/T3KMJYid7j0/s320/I-O-3.jpg" border="0" /></a><br /><div></div><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-8210471187750660319?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-18878107807452209032008-02-05T11:09:00.000-08:002008-05-27T01:40:57.744-07:00<span style="font-family:verdana;">по стръмнините на невежеството ми<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>„do you believe in shame?”<br /></em><br />непоследователностите са<br />предпочитани от винаги<br /><br />изравнени по чертите ми и<br />апокалиптичността на онова<br /><br />е същото и<br /><br />тектоничността на откровението<br />всъщност си е еклектичност<br /><br />по изранените повърхности<br />на раздразнението<br /><br />като неравности по сигурност<br />зад която явното не може да се скрие<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">---------------------------------<br /></span><br />независимо от силата<br /><br />с която се простира<br />чувствителността по облекчението и<br /><br />нараненото честолюбие<br />по лицето на възхищението<br /><br />с обозначаване на престъпването<br />в шествие от зейнали уста<br /><br />и непоследователности<br />няма как да знаем химна на петите<br /><br /><em><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------------</span></em><br /><br />ненавистните счупиха телата си<br /><br />”изпод ноктите му/ми пак/ сълзи отрова”<br /><br />и инкрустират очарованост<br />по влажните си намерения<br /><br />наслояват доверчивост<br />по вените на сбъркана акустика<br /><br />жреците<br /><br />без да са свидетели<br />не вярват в очевидното и<br /><br />с нелепостта на овластени<br />потъват в пясъците на очите ми<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------------</span><br /><br />idiosinkratikos<br /><br />по остърганото дъно на пристрастията<br />белеят костите на намеренията ми<br /><br />а отговорностите колкото да са морални<br />коагулират в ставите на нищото и<br /><br />неподдаващите се причини изтъняват<br />докато нетрайното рисува белезите си<br /><br />по нишките от островърхото на скулите ми<br />преди да се превърнат в намерения<br /></span><br /><span style="font-family:verdana;color:#c0c0c0;">---------------------------------------</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">съсичам враговете си и<br /><br />научеността е<br />в подготовката на патос не на действие<br /><br />”само по инстинкт” като едното в<br />оценките да нарушиш височините си<br /><br />в щастлива институция да знаеш<br />какво е правилното<br /><br />в „конфликта на симпатии и намерения”<br />с яснота в познанието<br /><br />общият им белег<br />в закостенялостта да си наречен<br /><br />преди да са успели да те нарекат</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-1887810780745220903?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-2842043842742605232008-02-04T11:38:00.000-08:002008-02-04T11:39:36.571-08:00IN ABSTINENTIA<br /><br />колкото и да е основателно<br />(все някога ще се науча<br />да вървя по вода)<br />несъзнателно и без причини или<br />с умилостивяване и превъзмогване<br />е населена признателността<br /><br />когато “умните негодници са<br />за предпочитане пред честните<br />високопоставени глупаци”<br /><br />и гръмогласно и възмутителни са<br /><br />неподвластните на нуждата<br />в богохулството си да наподобят<br />даряващи живот<br /><br />с тълпи от поданици пред олтара<br />на чисто умозрителната грешка<br />в конкретно въплъщение<br /><br />приведена над името<br />и като предчувствие за чудо<br /><br />с конвулсивното потрепване на<br />неморалното да се приема като<br />воля на необходимостта<br /><br />и гласове които се търкалят по<br />тежестта на впечатляваща поява<br /><br />отвъд видимото са<br /><br />подчинените от употреба в<br />опита си да убягнат в<br />умъртвяване на вещите и границите<br />на възможността и ползата<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">------------------------------<br /></span><br />докато тялото му е копнеж<br /><br /><em>“est quelque chose là que j'ai besoin ?”<br /></em><br />да забравя или<br />поне да искам да забравя<br />защото той минава за прилика<br />на разликите и<br /><br />с последователни преселения в<br />в поредица от<br />енергични превъплъщения<br />остава обобщение и градация<br /><br />изолирано<br /><br />в необходимостта за сигурност<br />на всички граници<br /><br />същото (е) обяснение и<br /><br />различни прояви на тъждественост<br />нито добър или благотворна<br />или злосторна<br /><br />сърцевина от ритуали<br />под олюляващи се стени на<br />привиден упадък<br />като наподобяван резултат<br /><br />наистина го причиняава<br />невежеството по отношение<br />на празнота<br />твърде изтощителна<br />и все пак пряма<br /><br />нещо което е в състояние<br />да убие тялото си<br />докато животът му не е<br /><br />„а един от тях му разрязвал гърдите,<br />пъхал ръка в раната,<br />изтръгвал сърцето<br />и го вдигал над себе си<br /><br />като жертвоприношение на слънцето.”)<div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-284204384274260523?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-88386870533272379872008-02-04T11:36:00.000-08:002008-02-04T11:37:51.313-08:00<span style="font-family:verdana;">не само в самотата на защо е<br /><br />думите са отвратени и<br />изопачават същността<br />с най-общото значение на имитирам<br /><br />каквато е кръвта ми в<br />зависимостите на притежаване и<br /><br />с неосъществима множественост<br />балансират в ектоплазмени вълни<br />по профила на риска<br /><br />нахлулите звезди да разпознават<br />погнусената си съвест<br />по жалоните на бягството<br /><br />опортюнистична разпиляност с<br />ъгловатото съдбовнечене на<br />форми и противоположности<br /><br />прелъстен от мнимото пазител на<br />постигането от повърхности <br />в неосъзнатите покрайнини на хаоса<br /><br />с назначеното докосване на<br />прехласнатата по<br />въздържането и благотворността<br />сумрачна немоя собственост е<br />съществително на бягството и<br />страст в хроничен страх от никога<br /><br />не се налага да крещя по<br />ненакърнимата си кастова система<br />придружена срещу миналото<br />от компания<br />в рефлекторната си притворност<br />колкото да са успели<br /><br />южна е посоката ми и<br />реките ми отлагат съществуване<br />в синкретичния си патос<br />осъзнато гъсто живо вещество по<br /><br />лицето ми е без очи<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------------<br /></span><br />без посоката на съжалението<br /><br />чувствителностите се разпознават<br />като оскърбители и<br />колебания<br />накъдето ще се случват<br />самодоволните неща<br /><br />колкото да не прогледна<br /><br />кървят очите на инстинктите<br />алегорични от желания и<br />набраздяват разликите<br />като първичен жест<br />доколкото е<br />нуждата причина за погнуса<br /><br />което е във всичко<br /><br />изобразявам от досада и копнеж<br />гласа ти и<br />натрошената реалност на<br />нерешението е подменена и<br />останалите без или<br />по-скоро изток<br /><br />“натиканите в щастието” не забравят<br />понеже да са правото<br />когато имат и които искат<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------------<br /></span><br />да притежаваш нещата<br /><br />когато ще се случват като<br />подобаваща нелепост в символи<br />от края на определена доблест с<br /><br />възхита и благоволение<br /><br />не те откривам дори и<br />в точките на непрогледност<br />където се събират посоките на<br />всички времена или<br />се срещат<br />нормите на съответствие с<br />обуздано отвращение и<br />причинените в отдаденост<br /><br />празноти в стомаха на<br />надупчената от разломи и<br />почерняла от пукнатини отдалеченост<br /><br />изсветлява в панорама от<br />сплъстени звуци и<br />обледенени чувсвата са<br />храбростта на помрачение в<br /><br />единството<br />което може да се сплита по<br />облекчението на<br />самолюбиво честолюбие в<br />отклонение от пътя с<br /><br />черти които не приемат себе си<br />в несигурна зависимост от<br />преживяното<br />набъбва като прилив в “нещо”<br />като гадене<br /><br />изтичам на потоци<br />косо<br />пронизваният от самодоволство вятър<br /><br />In la sua voluntade e nostra pace когато<br />съзерцаването на нищото<br />е без последици и<br /><br />“той облича черна дреха<br />обточена с черно<br />защото такова е естеството на дъжда”<br /> </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-8838687053327237987?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-5491935169974717112008-02-04T11:33:00.000-08:002008-04-30T14:18:57.351-07:00<span style="font-family:verdana;">последваните притежават унижението<br /><br />на принципи по очевидното<br />и отвращават нищото<br /><br />пресъхнали в следите от премисляне<br />по начертанието на причините<br /><br />да бъдат правилното “някак<br />покрай себе си”<br /><br />и сигурното...<br />навикнали да вземат и да дават<br /><br />в опит да се изравнявам<br />затъвам в хаоса на пропиляното<br /><br />в отпечатъците дълг по пътя<br />на тебеширената си вулгарност<br /><br />в резки и руни по нагласата<br /><br />отвъд зависимостите<br />в настръхналата впечатлителност<br /><br />отколкото на обещаното<br /><br />каквото си е неговото в същност<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------------<br /></span><br />“боязън на интровертирания...<br /><br />и изгледът от нищото е леност<br />бучка захар<br />черна като шум по устните<br />на присмех<br />изляла същностите си от<br /><br />себеутвърждаване<br /><br />по стойностите на предметите<br />и другости на<br />съществуването<br /><br />докъдето могат да се случват<br />разликите<br />измислени и крехки<br />досущ като декор на пристъп<br />изместен от предходното<br /><br />прозрачно-восъчен<br />покрит с мехури от застигане<br />накъдето крачех<br />с високосни рамене по<br /><br />плешивото на добродетели<br />застинали на капки<br />по гърба ми<br />и по кожите на времето<br /><br />нагълтах се с очи в това<br />докосване и<br /><br />... пред околния свят”<br /><br />на малки течни паузи<br />подути по загриженостите на<br />блеснало в единството<br />откъсване<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------------------------------</span><br /><br />в движението на единството<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>“думите изопачават смисъла”<br /></em><br />по самоунищожението когато го изричаш<br />залязват същностите на<br />преобразяването<br />отново да навлезеш в знание<br />без рязкост в изравняването и<br /><br />гравитационни изкривявания<br />в наглостта на всяка впечатлителност<br />да провокира вечност по правото<br />да пребиваваш в нищото<br /><br />все някога ще помири недостига<br />с отдалечеността<br />отколкото е до понасянето на<br /><br />намерения от препрочитана възможност<br />на гъвкава и кръгла участ<br />по кръгозора на<br /><br />редиците от причинености и дебнене<br />враждебна странност на<br />прегънатите мигове от<br />осъзнат копнеж<br />съзрял за себе си доколкото живее<br />в чуждото и<br /><br />не може да те причини<br />защото е самото правило<br />запленено от неуверената ти походка<br /><br />докъдето стигат всичките неща и<br />единственото но<br /><br />отвън е никой</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-549193516997471711?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-90786185419882316432008-02-04T11:21:00.000-08:002008-02-04T11:24:05.833-08:00<span style="font-family:verdana;">aere perennium<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>защо пък не в контекста и<br /><br /></em>с болезнеността на очертаващия се релеф<br />симптомите на необходимостта<br />деформират<br />стойностите си в удобно бягство<br />отвъд благоприличието на познатото<br />и хипертрофиралата добродетел е<br />изтощителна за недостатъците си<br />в утехата на досега<br />и най-безочливи са<br />съжденията на доброто и<br />твърде късо е присъствието на морала<br />откакто съществува съвестта и очарова<br />собствените си злини<br />с проникновеност<br />по отворите на невниманието<br />и тъжни пръсти по самите себе си<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------------</span></span><br /><br /><span style="font-family:verdana;">от гледна точка на вечността<br /><br />sub specie aeternitatis<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><em>или мъртвороден<br /></em><br />пристъпвам<br />в безпросветностите на<br />субективните значимости и<br />стойностите на психологичното<br />по възприеманото<br />са подробности<br /><br />и обособените заострености<br />по цикличността на<br />изпъкналите недействителности<br />съответстват на определени същности<br />от сферата на<br />цветови праволинейности и форми<br />на повърхности от цялото<br /><br />актуализират по отминали процеси и<br />детайлите са характерни<br />с образност от нереално съществуване<br />и зависимостите на<br />изолираност и<br />зрителни безперспективности<br />ако е истина и<br />съществуват парадоксите<br />в субективността на отразеното<br />с дълбочини и граници<br />в ракурсите от<br />дифузността на естетичното<br /><br />и зрели форми на емоционалността<br />развити<br />по убедителната лаконичност<br />на реалните обеми<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------------------<br /></span>по високата активност на пристойното<br /><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------------------</span><br /><br />мрежата сме която ни е хванала<br /><br />каквото възприемаме<br /><br />преди да разберем границите на причините си<br /><br />върху чиято промяна е той<br /><br />като отражение на чувсвителност която ни затъмнява<br /><br />и въпреки това<br /><br />като планета от нашата безпричинност<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------------------<br /></span><br />гладът на страданието е<br /><br />преживяното<br /><br />колкото и непълна да е представата<br /><br />за неговата същност<br /><br />конституирана от себеопознаването<br /><br />със силата на потребностите и<br /><br />възникването му</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-9078618541988231643?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-44801589774635092272008-02-04T11:18:00.000-08:002008-02-04T11:19:59.025-08:00<span style="font-family:verdana;">”жертвоприношението е откуп”... колкото<br /><br />да се погледнеш през копнежа по невидимото<br /><br />и делувиума на желаното да е<br /><br />в дълбокия и тесен пролом на небрежността<br /><br />и неудовлетвореността от мита на наблюдаваното<br /><br />когато си представа за общителност<br /><br />втурнала се по ахроматичността на възприеманeто<br /><br />и общата архитектоничност на причинността<br /><br />е заплашителна за всяка екстатичност и е<br /><br />косвена и догматична с когнитивността<br /><br />на неморалните си очертания<br /><br />и илюзорността на вдъхновяващото е в<br /><br />метафизическа конфигурация по релефа на<br /><br />възмездието и стила са като предикати и повяхват с<br /><br />предизвикания гняв на изравнилата се безрезервност<br /><br />и осеяните с възли безпричинности когато<br /><br />трябва да се охладят с единствената крачка<br /><br />през сърцето на епистемичното до примирението</span><br /><span style="font-family:verdana;"><br /><span style="color:#c0c0c0;">---------------------------------------------------------</span><br /><span style="color:#c0c0c0;"><br /></span>да съществуваш в прехода между желанията<br /><br />с грубата му застрашителност и ритъмът<br /><br />на неизбежността да е<br /><br />еднаквото бездействие на подобните причини<br /><br />с красотата на червенофигурни вази<br /><br />като съдник на нещата<br /><br />и мерилото за милостта на пътя да е<br /><br />почвата на всичко<br /><br />пък било и „да направиш нещо да живее” и<br /><br />всички мнения през невинността като пътека<br /><br />да осигуряват нуждите на съществуването<br /><br />и включване изобщо или<br /><br />вярата като постигане на намерения<br /><br />и нравствеността<br /><br />с основания за преданост<br /><br />когато съществуваш и си жалък<br /><br />да се раждаш<br /><br />в останките от болката на всякаква цена<br /><br />с извисеността до красотата на илюзията<br /><br />в основите на често истинската цел<br /><br />да притежаваш основанието и<br /><br />кало и лахезис и атропа да са causa finalis<br /><br />и с изплъзващия се сирийски бряг<br /><br />да отразяват в себе си самите форми<br /></span><br /></span><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-4480158977463509227?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-32135970317051814562008-02-04T11:04:00.000-08:002008-02-04T11:09:04.359-08:00<span style="font-family:verdana;">сredo quia absurdum sum</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">защото аз се върнах и бях вбесеният </span><br /><span style="font-family:verdana;">вятър който помита всичко пред себе си </span><br /><span style="font-family:verdana;">и опустошава равнините ти</span><br /><span style="font-family:verdana;">с насладата на метафоричната си </span><br /><span style="font-family:verdana;">двойнственост без бог</span><br /><span style="font-family:verdana;">за явната и скрита умисъл</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">подгизнали от сенките безплътностите </span><br /><span style="font-family:verdana;">са архитектоника</span><br /><span style="font-family:verdana;">в символиката на звука и</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">мелодията на внушеното ек</span><br /><span style="font-family:verdana;">ато зародишът в утроба</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">най-отдалечен от всякога и</span><br /><span style="font-family:verdana;">всякакви сакраменталности на образите</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">пожертван два пъти роденият е</span><br /><span style="font-family:verdana;">като епистил върху дорийски ордер</span><br /><span style="font-family:verdana;">заобикилен от огнен ореол или съм</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">отговорностите за предишни действия</span><br /><span style="font-family:verdana;">по стръмния наклон </span><br /><span style="font-family:verdana;">отвъд разнообразието от неравности</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">отвъд фрагментите</span><br /><span style="font-family:verdana;">определеният се радва на фатална чест и</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">или е едното на божествено значение</span><br /><span style="font-family:verdana;">след като сме правилата </span><br /><span style="font-family:verdana;">за възможното</span><br /><span style="font-family:verdana;">в противоположностите на отдавнашни </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">нещата са блуждаещи мостове </span><br /><span style="font-family:verdana;">за извършеното от преди да се родим<br /><br /><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------------------</span><br /><br />сredo quia absurdum est<br /><br />не се усещам и<br />прекаленото на радиацията е в нали съм<br />дълбоководна риба и<br />ще осъмна в собственостите си като<br />обезвъздушените пространства<br />ако успея да преглътна заоблената си бодливост<br />или остриганите кичури на примирението<br /><br />и разрезите/прорезите по ръцете и краката<br />белеят с костите на вярването че скръбта<br />не може да е повече от<br />разхвърляните по земята<br />ръце са<br />пронизващи посоки<br />колкото да те разсмеят или си морален<br />в начина да се отвори път за червеите<br /><br />от листата капе кръв<br /><br />и бедрената кост е натрошена<br />и рукнала кръвта коагулира<br />и като куче<br />с език страхът изблизва светлината<br />която<br />смъртта веднаж е причинила по злата откровеност<br />и притъпява неръкотворностите<br />когато ще съм малките тресчици<br />разпръснати по вятъра да приближават<br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-3213597031705181456?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-88257679014991612352008-02-04T10:56:00.000-08:002008-02-04T11:02:05.099-08:00<span style="font-family:verdana;">в морала на самообладаването<br /><br />като оставя следи върху всякакви повърности<br />неидентифицираното е<br />еднакво сводесто за двете ми ръце и<br />вмъкнатата помежду им сумрачна зона<br /><br />е опорна точка<br />в семантиката на едностранчивостта<br />на семиотични тълкувания<br />по степента на подреденост на зрителните впечатления<br />в представите за двойнственост<br />и отношението на индивидуално определяне<br />атакувани от непремислената изолираност<br />и доколкото е наблюдавана<br />неправдоподобността<br />и раздаличаващите се представи<br />да бъде крайното несигурно в значението си<br />на равновесна фигура до определяне на склонността<br />и мярката за обективност<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">----------------------------------------------<br /></span><br />избирателната подреденост на зрителното е<br /><br />впечатлената идея и<br />представата за него<br /><br />в отношението на индивидуалното да определя<br />да атакува съществуването от<br />преднамерената изоморфност на условията и<br />изолираността да става за такъв<br />доколкото ще е<br /><br />наблюдавана неправдоподобността и<br />представеното<br />в означението на<br />равновесни ситуации до<br />опредметяване на околността<br /><br />е мярката за обективност<br /><br />на осреднената сетивност и<br />недовършената състоятелност на вмъкнатото<br />помежду им<br /><br />сумрачната зона е<br />в общите допирни точки срещу другостта<br />на другата действителност<br />до едностранчивостта на две позиции от степента</span><br /><br /><span style="font-family:verdana;color:#c0c0c0;">-------------------------------------------------</span><br /><br /><span style="font-family:verdana;">натрупването понякога е</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">тежест за дъха ми и</span><br /><span style="font-family:verdana;">отместването предполага предварителност</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">тогава е ожесточеност и </span><br /><span style="font-family:verdana;">той ще получава постоянството си и</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">невъзможност да се разпростира</span><br /><span style="font-family:verdana;">по изложените на успешност състояния</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">по ритъма на мнима продължителност</span><br /><span style="font-family:verdana;">втечнен до степента на възпаление</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">макар и с безпристрастност на различен</span><br /><span style="font-family:verdana;">с лекота изгризвам определяното</span><br /><br /><span style="font-family:verdana;">заблудите по външните си признаци </span><br /><span style="font-family:verdana;">оформени до неизменчивост<br /></span><br /><span style="font-family:verdana;">и безразличието степенувано до изравненост </span><br /><span style="font-family:verdana;">в заплахата си да съзнаваш</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">и трябва ли да бъда най-просторното</span><br /><span style="font-family:verdana;">отколкото съм близо<br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;"><br />----------------------------------</span><br /><br />и да се презираш<br /><br />познаеш ли страха от непознатото<br />ритмичнотo на периодите<br />изтича в незавършеност и<br />преуспяваща фантазията определя случването<br /><br />пожертваните заслужават същото<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">-----------------------------------<br /></span><br />позлатените са възприятия<br /><br />в основата си резултат и<br />предметът на явлението е действителността<br />на физиологията му<br />продължението да зависи и<br />скоростта на обстоятелствата са<br />обектив за окръжаващото – аналитичността на слабостта<br />е в самото виждане<br />коничностите издълбават качества си и<br />кора е съсредоточеността на моята откритост<br />кръв по силовия обръч<br />която се нагърчва в разположеност<br />по въпросите на опростеното<br />в пространството и<br />подценява ролята на зрителния опит<br />по разкъсаните молекули на досадата<br />но зърната ти целувам и полягат<br />настрани<br />доколкото при мигновеното притичват ненаситности<br />и настървеното разкъсват и настръхвам<br />по отзвука на непристореното и<br />образите са последствие<br />толкова отблизо съпровождат разположеното<br /><br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-8825767901499161235?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-23535626231987130392008-02-04T10:35:00.000-08:002008-02-04T11:29:08.381-08:00<span style="font-family:verdana;">в метаболизма на греховността</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;"><em>употребено казваш трябва да ти кажа нещо и удобно ли е </em></span><br /><span style="font-family:verdana;"><br />продънените чувства имат<br />други независимости<br />за смисъл<br />и причинителят по тях е шепот<br />прилича на страха<br />в склонността си към умора и<br /><br />в настръхналата безтегловност е<br />края на причините<br /><br />изтича зеленясалата кръв<br />в процепите от обреченост<br />изтънява в прекомерното<br />с патичността да се завръща<br />на съсиреци от гняв<br />на гранясала кататоничност<br />на конкреции по сухoжилията<br />и втечнена сенситивност<br />дезертирала от<br />консистенцията си<br /><br />сгъстява умъртвеното<br />в убождания<br />по филизите от монотонност<br />и фиксира отпечатъци</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;"><br /></span><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-2353562623198713039?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-77764433485698957512008-02-04T10:15:00.000-08:002008-02-04T10:23:22.486-08:00<span style="font-family:verdana;">поради сходството му с името на лавъра</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">чужда му е склонността на образа</span><br /><span style="font-family:verdana;">да полепва по външността на думите</span><br /><span style="font-family:verdana;">в словата на задъхан бяг</span><br /><span style="font-family:verdana;">с метафора за разстоянието</span><br /><span style="font-family:verdana;">забило клюн в представите на мрака</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">гладки дълги тънки косми</span><br /><span style="font-family:verdana;">прорастват в склерите ми</span><br /><span style="font-family:verdana;">и през звученето на зачервените очи</span><br /><span style="font-family:verdana;">пробиват задлъжнялостта в устата</span><br /><span style="font-family:verdana;">на пространството</span><br /><span style="font-family:verdana;">и “колебливата ни цялост” се разтича</span><br /><span style="font-family:verdana;">по брадичката на основанието </span><br /><span style="font-family:verdana;">за последователност и дълбочина</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">чужда му е външността на думите</span><br /><span style="font-family:verdana;">славата като задъхан бряг</span><br /><span style="font-family:verdana;">с метастази</span><br /><span style="font-family:verdana;">разточителни на плът</span><br /><span style="font-family:verdana;">по път изкачващ името на залеза</span><br /><span style="font-family:verdana;">през стръмното на локвите </span><br /><span style="font-family:verdana;">да съпровождат разширените зеници</span><br /><span style="font-family:verdana;">в паралакса на усилия</span><br /><span style="font-family:verdana;">закрити от широкия ръкав</span><br /><span style="font-family:verdana;">на закъсняла мнителност</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">стръмни са очите ми</span><br /><span style="font-family:verdana;">наемните убийци часовете са </span><br /><span style="font-family:verdana;">настръхнали по почернелите му устни</span><br /><span style="font-family:verdana;">и с непринуденост на ползата</span><br /><span style="font-family:verdana;">повличат субективната пейзажност</span><br /><span style="font-family:verdana;">към депресия </span><br /><span style="font-family:verdana;">от непорочността </span><br /><span style="font-family:verdana;">да съм определен характер</span><br /><span style="font-family:verdana;">в мисъл за която предполагаме </span><br /><span style="font-family:verdana;">или можем да приемем</span><br /><span style="font-family:verdana;">интелектуалните заоблености </span><br /><span style="font-family:verdana;">в поредната манипулация </span><br /><span style="font-family:verdana;">на отстоянието но</span><br /><span style="font-family:verdana;">само в комбинация с приличен секс</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-7776443348569895751?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-69612607234379310992008-02-03T07:28:00.000-08:002008-02-03T07:32:44.854-08:00<span style="font-family:verdana;">широката фасада на замъка беше от светъл камък</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">и приютеност </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">опърлените възрасти на времето </span><br /><span style="font-family:verdana;">болни от цветове и </span><br /><span style="font-family:verdana;">оголени върхове </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">всоко е дълбокото и съкровеното им </span><br /><span style="font-family:verdana;">надраснало от заклинания </span><br /><span style="font-family:verdana;">прострелия се над </span><br /><span style="font-family:verdana;">тъждествено и пресметливото</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">оформени от петната му и </span><br /><span style="font-family:verdana;">топлата му сянката </span><br /><span style="font-family:verdana;">пирамиди от полезни ветрове и<br />лъкатушещите линии на овъглени висини </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">капризни с невинността си </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">в погнусата просветват костите на стръмнини<br />и недействителности </span><br /><span style="font-family:verdana;">по близки от разбираемо неискреното </span><br /><span style="font-family:verdana;">изсъхнали коси от светлина и </span><br /><span style="font-family:verdana;">пръстите от тъмната страна на </span><br /><span style="font-family:verdana;">реализираността </span><br /><span style="font-family:verdana;">умерено заслушан в <br />сигурния път на откровението </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">празнува плахия си полъх </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">тръпнещ </span><br /><span style="font-family:verdana;">тънък и прозрачен </span><br /><span style="font-family:verdana;">колоритът колкото да притежаваш </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">кофеиновите облаци на същината </span><br /><span style="font-family:verdana;">и ограничението да разбираш<br /><br /> </span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-6961260723437931099?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-12855383988151945462008-02-03T05:04:00.000-08:002008-02-03T05:07:49.324-08:00закъснели часове<br /><br />примижават в ноктите<br />на тишината<br /><br /><span style="font-family:verdana;">дългокоси<br />в отраженията си<br /><br />в топъл златен цвят<br />преливат<br /><br />колкото съм променен<br />и с изтрити зъби<br /><br />като мъгла полепват<br />по клепачите му<br /><br />на болката от изгрева<br />обречен<br /><br />вървя по ничия земя<br /><br />остатъците от нощта<br />преглъщам<br /><br />и твърде късно е да бързам</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-1285538398815194546?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-10131914959888439662008-02-03T03:55:00.000-08:002008-02-03T11:38:14.901-08:00<span style="font-family:verdana;">пребиваването е абсурдно занимание<br /><br />приближавам от изток<br />в синьото на мрака и<br />в низините на покрусата<br />е морето<br />на моето сенчесто изложение<br /><br />изтичат улиците ми<br />скупчени<br />около леконравния ми пристъп<br /><br />неудобен и неуютен<br /><br />в члененето на любопитството<br />и склонност<br />строго разчертан<br />по настроението на ръбове<br />и принципи<br /><br />изпитвам страх в случайното<br />с подменени ръце<br />и непосредственостите<br />окачествени от приумици<br />и спотаени добродетели<br />в представата<br /><br />кръвта ми оросява<br />клокочещата лимфатичност<br />и ме приобщава<br /><br />без да съм човеколюбец<br /><br /></span><span style="font-family:verdana;"><span style="color:#c0c0c0;">--------------------------<br /></span></span><span style="font-family:verdana;"><br />придирчиво или скромно</span><br /><br /><em><span style="font-family:verdana;">fatum non penis, in manus non recipis.</span></em><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">тека по външността на непростимото</span><br /><span style="font-family:verdana;">докоснатите буци сол са</span><br /><span style="font-family:verdana;">имената на погнусата и</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">сбор от наслаждения в </span><br /><span style="font-family:verdana;">плоскостта на сухо приближаване</span><br /><span style="font-family:verdana;">отколкото до несъгласието че </span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">в погледите на стъкла и корени</span><br /><span style="font-family:verdana;">бихме погрознели заедно </span><br /><span style="font-family:verdana;">ако не пропусна процепа</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">все значения без смисъл в</span><br /><span style="font-family:verdana;">мисълта на пътищата да е късно</span><br /><span style="font-family:verdana;">и не се побират в полусянката</span><br /><span style="font-family:verdana;">по лекия наклон на обещаното</span><br /><span style="font-family:verdana;">да бъдеш зрител</span><br /><span style="font-family:verdana;">чиито плодове не съм опитвал и</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><br /><span style="font-family:verdana;">ветровете ми се смесват докато </span><br /><span style="font-family:verdana;">света се свлича</span><br /><span style="font-family:verdana;">в трудностите на кръщаването</span><br /><span style="font-family:verdana;"></span><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-1013191495988843966?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8275805773485963896.post-10362189884222743632008-01-31T13:43:00.000-08:002008-05-27T01:38:50.275-07:00<span style="font-family:verdana;">1987<br /><br />1<br /><br />интензивно модулирани и художествено обобщени<br />орнитоптери моделират токовите линии<br />наставени в седловините бъбрековидни като прилагателни<br />хълмовете ги сгъстяват във въздушни храмове<br />с корони от триглифи и метопи фризове от равнини<br />затворили отдалечени спомени пристигане<br /><br />по надолу са пиластрите с волюти и огърлици от астрагали<br />категорични като талантлива и послушна<br />подсушената надвиснала от думи безметежна<br />искреност на сталактити<br /><br />2<br /><br />в тъмни като завист коридори с бликове от захабени острия<br />замахват призрачни но дипломатични<br />в коварството си отмъстително присъединяват гласове<br />обезверените катастрофиралите от завръщане сърца<br />засипвани със споделена отговорност<br />от неудобството да си пристигнал под полунощната луна<br />заекваща в прозорците бездънни като очни кухини<br />пресекливо навели практическо - духовните прояви<br />в единство изявени синкретически единствено<br /><br />3<br /><br />браво стенописци фреското е древна техника<br />промеждутъци от тишина затворихте в буркани<br />концептуално съблазнени консервирани шедьоври<br />за солисти с камерни оркестри орогенните процеси отклонили<br />встрани от тектоничните разломи -<br />по накацалите синклинали местата са запазени за гордите<br />докато сервилни живописци отчели силата на кориолис<br />между баричните системи се промъкват<br /><br />4<br /><br />по ниско от нормалното налягането провокира<br />облачни промени категорични в условията<br />с намалена видимост мъгливи по поречията и обиколни<br />като пътищата ни заплитани от органолептичните<br />напеви на идеолозите пробягващите погледи подлост<br />по таваните размазват безизходицата нагодили<br />в ангажирана принуда за гузните очи филтрирана<br />от тъмните стъкла на очилата<br /><br />5<br /><br />те са келнери обрали незаслужени бакшиши<br />на основателен добивен профсъюз на масова централа<br /><br />6<br /><br />мелодии за бързи ветрове запаметили<br />оценили положително труда в комплексните бригади<br />духът на самоуправлението ги застига<br />с добра организация ред и дисциплина всред новите<br />изисквания за колективни резултати с представителни<br />и подготвени задачи на базата на планомерни мнения<br />и анализираните информации от съобразени предложения<br />за трайни диализи социологически промени и развърнати<br />контакти<br /><br />7<br /><br />разбитите в очите призми как ще скрием приспивни<br />двойници в лисича стъпка на седмици от благоденствие<br />изтичат развиваните отношения по някои оценки<br />ще продължим разтегнали деня очакващ резултат<br />с хляб и вестници в ръцете съюзници непримирими<br />кото облаците пушат с наковални от микроскопични<br />ледени кристали<br /><br />8<br /><br />мелодии за бързи ветрове запаметили<br /><br />9<br /><br />/без дъно са очите му бездънно е чело му<br />набраздило отражения и<br />точици от светлина трептят в пространствата ми<br />и навяват безвъзвратност/</span><br /><p><span style="font-family:verdana;"><br /></span></p><div class="blogger-post-footer"><img width='1' height='1' src='https://blogger.googleusercontent.com/tracker/8275805773485963896-1036218988422274363?l=f-ant-atanas.blogspot.com' alt='' /></div>atanashttp://www.blogger.com/profile/10155122417287678671noreply@blogger.com0